Относно пробиотиците

Пробиотиците са микроорганизми, които влияят положително на здравето ни. С добавянето на пробиотици към храната можете да балансирате чревната микрофлора.
[Translate to Bulgarian:] Probiotiki poskrbijo za bolj urejeno prebavo in lajšajo prebavne težave.

Основна информация за пробиотиците

В червата ни могат да бъдат намерени нашите верни приятели — естествено присъстващите микроорганизми, съвкупността от които се нарича чревна микрофлора.

Тя се състои предимно от добри бактерии, които помагат да поддържаме здравето на нашите черва и по този начин здравето на целия ни организъм. Балансът на чревната микрофлора е много важен за правилното функциониране на имунната система.

[Translate to Bulgarian:] Kar 70 % celic imunskega sistema se nahaja v črevesju.

Знаете ли, че?

До 70 % oт клетките на имунната система могат да бъдат намерени в червата.

Нарушен чревен баланс

Какви са причините за нарушаване на чревния баланс?

  • Вирусни и бактериални инфекции
  • Неправилно хранене
  • Стрес
  • Лечение с антибиотици
  • Недоразвита чревна микрофлора при кърмачетата
  • Намалена способност за обновяване на чревната микрофлора при възрастни хора

Последствия от нарушен баланс в червата

В случай на нарушен чревен баланс изпитваме неприятни усещания, които са добре познати на всички нас, като:

  • Лошо общо благополучие
  • Забавен метаболизъм
  • Спазми
  • Подуване на корема
  • Диария
  • Запек

С добавянето на пробиотици към нашата храната можем да балансираме чревната микрофлора.

Защо са важни пробиотиците

Пробиотиците са живи организми, които, ако се приемат в адекватно количество, имат благоприятен ефект върху нашия организъм. Често говорим за тях като за добри или млечнокисели бактерии.

Тяхната задача е да създадат подходяща чревна микрофлора, която предпазва организма ни от вредни фактори, насърчава имунната ни система, помага ни при разграждането на храната и усвояването на хранителните вещества. Освен всичко друго, те също така правят невъзможен растежа на вредните бактерии и по този начин предотвратяват храносмилателните проблеми.

Те са живи организми и са изключително чувствителни при преминаване през киселата среда на червата, поради което трябва да бъдат подходящо защитени.

Probiotiki in mikroenkapsulacija

Процесът на микрокапсулация предлага много ефективна защита. При тази процедура бактериите получават специална защитна обвивка, която създава условия за тяхното оцеляване докато стигнат до червата в 5 пъти по-голямо количество от онези бактерии, които не са микрокапсулирани.

Един от най-проучените пробиотични щамове е Lactobacillus rhamnosus GG.

Как действат пробиотиците?

Благоприятните пробиотични бактерии действат на три нива

  1. Те влияят върху състава на чревната микрофлора

    Заемат места върху чревната лигавица, където в противен случай могат да се свържат вредни бактерии и след това да причинят инфекция. Пробиотичните бактерии отделят и определени вещества, с които създават неблагоприятни условия за живот на лошите бактерии.
  2. Те укрепват чревната лигавица и ускоряват нейната регенерация

    Пробиотичните бактерии изграждат късоверижни мастни киселини, които са хранителни вещества за клетките на чревната стена и по този начин ускоряват техния растеж.
  3. Влияят благоприятно върху имунната система

    С активирането на имунните клетки пробиотичните бактерии стимулират механизмите срещу хронични инфекции. Те имат много силно влияние върху имунната система, тъй като в червата можем да намерим 70 % от имунните клетки.

Най-проученият пробиотичен щам

Една от най-изследваните пробиотични бактерии в света е Lactobacillus rhamnosus GG. Присъства естествено в нашите черва и ефективно помага за поддържане на баланса на чревната ни микрофлора. Това е „космата“ пробиотична бактерия, която с гъвкавите си израстъци, подобни на нишки (пили), отлично се свързва с чревната лигавица и успешно се „бори“ с вредните бактерии.

Lactobacillus rhamnosus GG има високо ниво на препоръки и е:

ИЗТОЧНИЦИ:

  • Vighi G et al. Allergy and the gastrointestinal system. Clin Exp Immunol. 2008 Sep; 153(Suppl 1): 3–6.
  • Zhang et al. Impacts of Gut Bacteria on Human Health and Diseases. Int. J. Mol. Sci. 2015, 16, 7493-7519.
  • Floch et al. The Microbiota in Gastrointestinal Pathophysiology, Implications for Human Health, Prebiotics, Probiotics, and Dysbiosis. Elsevier, 2017.
  • Guarner et al. World Gastroenterology Organisation Global Guidelines: probiotic and prebiotics. February 2017.
  • Vandenplas et al. Probiotics: an update. J Pediatr (Rio J). 2015 Jan-Feb;91(1):6-21.
  • Bermudez-Brito et al. Probiotic mechanisms of action. Ann Nutr Metab. 2012;61(2):160-74.
  • Segers. Towards a better understanding of Lactobacillus rhamnosus GG – host interactions. From 11th International Symposium on Lactic Acid Bacteria. Microbial Cell Factories 2014;13(Suppl 1):S7.
  • Floch et al. Recommendations for probiotics use – 2015 update, Proceedings and Consensus Opinion. J Clin Gastroenterol. 2015; 49:S69-73
  • Guarino et al. European Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition/ European Society for Pediatric: Infectious Diseases evidence-based guidelines for the management of acute gastroenteritis in children in Europe update 2014. J Pediatr Gastroenterol Nutr. 2014;59:132–152.
  • Guarner et al. World Gastroenterology Organisation Global Guidelines: probiotic and prebiotics. February 2017.
back to top