Антибиотици и храносмилателни проблеми

За лечение на множество бактериални инфекции е необходимо да се използват антибиотици. Антибиотиците (името идва от израза „анти биос“ и означава „против живота“) унищожават лошите, но също и добрите бактерии. Храносмилателни проблеми могат да се появят при всеки трети човек, лекуван с антибиотици.

При употребата на антибиотици, в нашата чревна микрофлора броят на бактериите на здравата чревна микрофлора намалява. Тези бактерии, които не са чувствителни към антибиотиците, започват да преобладават, но в същото време са вредни и причиняват храносмилателни проблеми.

Разграничаваме антибиотиците според обхвата на действие върху микробите:

  • Антибиотици с тесен спектър (те унищожават по-малък брой различни видове бактерии)
  • Широкоспектърни антибиотици (те унищожават по-голям брой различни видове бактерии)

Храносмилателни проблеми се появяват най-често при широкоспектърни антибиотици, които като активно вещество съдържат:

  • амоксицилин
  • амоксицилин и клавуланова киселина
  • клиндамицин
  • различни цефалоспоринови антибиотици

Поради евентуална поява на проблеми с храносмилането, при прием на антибиотици се препоръчва от първия ден на приема и през целия период на лечението, както и най-малко 1 седмица след прекратяване на лечението с антибиотици, да се приемат проверени пробиотици.

Знаете ли, че?

Диария може да се появи при повече от 40 % от пациентите, които приемат антибиотици.

Нежелани реакции от приема на антибиотици

Всяко лекарство, не само антибиотиците, може да има нежелани реакции, които могат да са предимно леки и преходни. Колкото по-широк е спектърът на действие на антибиотика, толкова по-голямо е влиянието върху чревната микрофлора и следователно шансът за поява на неприятни нежелани реакции е по-голям. Антибиотиците не правят разлика между лоши и добри бактерии, поради което могат да нарушат баланса в червата.

Stranski učinki antibiotikov so prebavne težave, tudi driska

По този начин най-честата нежелана реакция при употребата на антибиотици са храносмилателните проблеми, като например:

  • диария;
  • болка в корема;
  • подуване на корема;
  • по-слаб имунитет на организма.

Това са предимно леки до умерени проблеми и рядко възникват много тежки проблеми — псевдомембранозен колит, който е следствие от увеличената честота на бактерията Clostridium difficile.

Знаете ли, че?

За пробиотичния щам Lactobacillus rhamnosus GG изследванията показват, че той намалява появата на храносмилателни проблеми вследствие на употребата на антибиотици с 65 %.

Ако храносмилателните проблеми са умерени до тежки, понякога пациентите спират приема на антибиотици твърде рано, което намалява тяхната ефективност и в същото време повишава устойчивостта на бактериите към антибиотиците. Увредената чревна микрофлора също може да причини развитие на синдрома на раздразненото черво.

Едновременното приемане на препоръчани пробиотични продукти по време на лечението с антибиотици дава възможност на пациентите да не страдат от храносмилателни проблеми и да имат шанс да завършат антибиотичното си лечение. Това увеличава успеха на лечението на инфекцията и намалява възможността за развитие на антибиотична резистентност.

Няколко кратки насоки за дозиране

При прием на пробиотици трябва да се вземе под внимание, че те са бактерии и като такива са чувствителни към антибиотиците. Ето защо е най-добре да изчакате поне 2 часа между приема на антибиотика и приема на пробиотика.

Probiotiki lajšajo prebavne težave zaradi antibiotikov

Тъй като антибиотичните ефекти върху микрофлората могат да продължат дори след прекратяване на антибиотичния курс на лечение (напр. поява на диария), се препоръчва приема на пробиотик да продължи поне 1 седмица след края на антибиотичната терапия, като и за по-дълъг период.

Важно е да изберете качествени и доказано ефективни пробиотични бактерии. Една от тях е Lactobacillus rhamnosus GG, за която проучванията показват, че намалява с 65 % появата на храносмилателни проблеми вследствие на антибиотиците.

ИЗТОЧНИЦИ:

  • Floch et al: Recommendations for probiotics use – 2015 update, Proceedings and Consensus Opinion. J Clin Gastroenterol. 2015; 49:S69-73
  • Guarino et al: European Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition/ European Society for Pediatric: Infectious Diseases evidence-based guidelines for the management of acute gastroenteritis in children in Europe update 2014. J Pediatr Gastroenterol Nutr. 2014;59:132–152.
  • Guarner et al: World Gastroenterology Organisation Global Guidelines: probiotic and prebiotics. February 2017.
  • Jernberg et al: Long-term impacts of antibiotic exposure on the human intestinal microbiota. Microbiology. 2010 Nov; 156(Pt 11):3216-23.
  • Orel: Intestinal microbiota, probiotics and prebiotics: comprehensive textbook for health professionals. Institute for Probiotics and Functional Foods, Ljubljana, 2014. 146-161.
  • Vanderhoof et al: Lactobacillus GG in the prevention of antibiotic-associated diarrhea in children. J Pediatr. 1999 Nov;135(5):564-8.
ugodnosti brezplačno

Kako do brezplačnega izdelka WAYA®?

Na škatlici poišči srebrno nalepko, jo podrgni in vpiši kodo na spletni strani www.medisplus.si. Vsaka škatlica prinaša 2 metuljčka.
Ko ujameš 10 metuljčkov, te čaka brezplačen izdelek.

Vnesi kodo
back to top