5 критерия за избор на качествен пробиотичен продукт

Проф. д-р Ирена Рогел
Броят на научните доказателства за полезното въздействие на пробиотиците върху здравето непрекъснато расте. Въпреки винаги новите качествени клинични проучвания на пазара все още могат да се намерят много пробиотични продукти със съмнително или непроверено качество, където пробиотиците най-често са под формата на храни или хранителни добавки.
5 критерия за избор на качествен пробиотичен продукт

Искате ли да изберете качествен пробиотик за себе си и своите близки, но не можете да направите своя избор от рафтовете с продукти, които на пръв поглед изглеждат еднакви, и се чудите кой продукт е най-добрият? Продължете да четете и ще разберете какво казва науката в момента за пробиотиците, но също така ще намерите отговор на въпроса, който в момента си задавате — кои критерии да следвате, когато избирате най-качествения пробиотик на пазара.

Пет характеристики на качествените пробиотични продукти

Началните параметри на качеството на пробиотичния продукт вече са посочени в определението за пробиотици, защото те наблягат на жизнеността на микроорганизма и необходимата доза за даден ефект. Когато говорим за пробиотичен продукт, се натъкваме на допълнителни изисквания, защото продуктът трябва да бъде — независимо дали е хранителна добавка или лекарство — правилно етикетиран, функционален и безопасен.

Нека се съсредоточим върху пет най-важни характеристики на качествените пробиотични продукти, които ще Ви помогнат да отделите житото от плявата.

1. Пробиотичният продукт съдържа документирани пробиотични щамове, предназначени за целевата популация и се продава в аптеките.

За да се определи даден щам като пробиотик, след приключилите in vitro тестове, тестове върху клетъчни линии или тъкани и върху различни животински модели, са необходими потвърждения за ефикасност и безопасност в клинични изпитвания, в които хората участват. Препоръката на експертите е клиничните проучвания да се извършват в няколко центъра, а резултатите от тях трябва да бъдат публикувани в известни научни списания.

Препоръчва се да се купуват пробиотични продукти от аптеки или сертифицирани онлайн аптеки, защото това са местата, където предлаганите продукти са изследвани от експерти, преди да бъдат пуснати на пазара. При покупка в аптека може да получим и експертна помощ и съвет от фармацевт, който е на наше разположение.

Пробиотиците са продукти от ново поколение, които размиват линиите между храните, хранителните добавки и лекарствата, поради което законодателството все още се формира, а качеството и качественият контрол на пробиотичните продукти е оставен на съвестта на производителя.

2. Пробиотичният продукт съдържа деклариран брой живи пробиотични щамове.

Правилното етикетиране на продукта трябва да съдържа маркер за рода, вида и щама в съответствие с признатата научна номенклатура, описание на щама и минималния брой живи клетки на всеки пробиотичен щам в края на периода на съхранение или срока на годност.

3. Ефикасността на пробиотичния продукт е адекватно доказана в клинични изпитвания.

Клиничните проучвания, в които участват хора, са насочени към проучване на различни ефекти на пробиотичния щам, като статистически и биологично характерно подобрение на симптомите, по-малък риск от заболяване, по-дълго време преди да се разболеят отново, по-бързо възстановяване.

4. Препоръчителна доза

Пробиотичният щам има ясно посочена препоръчителна доза, която гарантира ефикасността на пробиотика в съответствие с информацията за ползата за здравето.

Пробиотиците са живи организми, които, когато се прилагат в достатъчно голямо количество, имат благоприятно влияние върху здравето на гостоприемника.

5. Контролът на качеството на пробиотичния щам се извършва от външни специализирани лаборатории с акредитирани методи за пробиотични продукти.

Когато избирате пробиотик за себе си и своите близки, обърнете внимание, че продуктът отговаря на всички пет изброени критерия и след това със сигурност ще изберете правилния начин за регулирано храносмилане.

Източници: 

  1. European Commission. EU register on nutrition and health claims. ec.europa.eu/food/safety/labelling_nutrition/claims/register/public/ . Dostop: 10-. 7-. 2020.
  2. WGO Global Guideline Probiotics and prebiotics. World Gastroenterology Organisation, 2017. 35 str.
  3. FAO/WHO. 2001. Health and nutritional properties of probiotics in food including powder milk with live lactic acid bacteria. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Evaluation of Health and Nutritional Properties of Probiotics in Food Including Powder Milk with Live Lactic Acid Bacteria. Rome, FAO – Food and Agriculture Organization of the United Nations: 34 str.
  4. FAO/WHO. 2002. Guidelines for the Evaluation of Probiotics in Food. Report of a Joint FAO/WHO Working Group on Drafting Guidelines for the Evaluation of Probiotics in Food. London Ontario, Canada, s. 1-11.
  5. European Food Safety Authority (EFSA). 2007. Introduction of a Qualified Presumption of Safety (QPS) approach for assessment of selected microorganisms referred to EFSA. The EFSA Journal, 587, 1‐16.
  6. EFSA FEEDAP. 2018. Guidance on the characterisation of microorganisms used as feed additives or as production organisms. EFSA Journal 16(3):5206, 24 pp. https://doi.org/10.2903/j.efsa.2018.5206
  7. Fenster, K. et al. The Production and Delivery of Probiotics: A Review of a Practical Approach. Microorganisms, 2019, 7, 83; doi:10.3390/microorganisms7030083
  8. Nivoliez, A. et al. Influence of manufacturing processes on cell surface properties of probiotic strain Lactobacillus rhamnosus Lcr35®. Appl. Microbiol. Biotechnol. 2015, 99, 399–411
  9. Grześkowiak, Ł. Et al. Manufacturing process influences properties of probiotic bacteria. Br. J. Nutr. 2011, 105, 887–894.
  10. Kiekens, S. et al. Impact of spray-drying on the pili of Lactobacillus rhamnosus GG. Microbial Biotechnology, 2019, 12, 849–855.
back to top