Антибиотици и пробиотици: първите премахват вредните бактерии, последните колонизират „добрите“

Асистент Тая Железник Рамута, магистър микробиолог
Илия Илич Мечников (1845–1916) е руски микробиолог и Нобелов лауреат, изучавал функционирането на имунната система. Обратно на разпространеното по негово време мнение, че чревните микроорганизми са вредни и трябва да бъдат премахнати от организма, той е убеден, че чревните проблеми могат да бъдат разрешени с подходяща диета. Диетата забранява консумацията на алкохол и тежки ястия, като в същото време повелява консумацията на кисело мляко или йогурт, съдържащи пробиотични бактерии. Мечников също така е един от първите, който препоръчва употребата на пробиотици за поддържане на здравето на чревния тракт.
Антибиотици и пробиотици

Антибиотици и диария

Приемът на антибиотици често е последван от диария. Поради неселективния си начин на действие антибиотиците убиват не само вредните, патогенни бактерии, но също така и добрите такива, които се отразяват благоприятно на нашето здраве; тази промяна в структурата на чревната микрофлора (микробиота) (бактериите, които обитават определена среда, в случая червата) води до диария.

Че приемът на антибиотици може да предизвика диария е отбелязано още през 50-те години, няколко години след началото на употребата на първите антибиотици. Диария е възникнала в 5–49 % от случаите на прием на антибиотици, може да възникне веднага след началото на лечението или до два месеца след края на приема на антибиотиците. Особено често диария възниква при индивиди, приемащи широкоспектърни антибиотици, при хора в напреднала възраст, при пациенти с по-продължителен период на хоспитализация и когато антибиотиците се приемат перорално.

Антибиотиците могат да причинят диария.

Пробиотиците значително допринасят за намаляване на случаите на диария по време на антибиотична терапия

Световната здравна организация определя пробиотиците като “живи микроорганизми, които приети в съответните дози, влияят благотворно върху консуматора“. В клинични проучвания е доказано, че пробиотицитеиграят важна роля по време на лечението, като също така възпрепятстват появата на диария по време на антибиотична терапия.

Антибиотици и храносмилателни проблеми

Едно от по-големите проучвания е проведено през 2017 г. от изследователя Сара Блааберг (Sara Blaabjerg) и нейни колеги от Университета на Копенхаген. В своето изследване Блаагерг се фокусира върху анализа на честотата на възникване на диария след прием на антибиотици при общо 3631 пациенти.

Сред доброволците, които приемат едновременно антибиотици и пробиотици, само 8 % са получили диария, която е продължила средно три дни; като в същото време този процент сред доброволците, които не са приемали пробиотици е достигнал 17 %, а диарията е продължила 5 дни. Установено е че особено ефективни са пробиотиците, които съдържат Lactobacillus rhamnosus GG бактерии или Saccharomyces boulardii CNCM I-745 дрожди.

Доказано е, че пробиотиците играят важна роля в лечението и предотвратяването на появата на диария по време на лечение с антибиотици. 

Как работят пробиотиците?

Пробиотичните бактерии се конкурират за хранителна и жизнена среда в нашите черва с вредните, патогенни бактерии. От една страна те отнемат храната от патогенните бактерии, а от друга страна окупират пространството в червата, което иначе би било заето от патогенните бактерии. Пробиотичните бактерии също така могат да продуцират така наречените бактериоцини, молекули, които действат като противомикробни средства срещу вредните бактерии и могат дори да прекъснат комуникацията между патогенните бактерии, които на свой ред вече не могат да работят толкова хармонично както преди. В същото време пробиотиците също така стимулират имунния отговор, който тогава работи дори и по-ефективно срещу болестотворните агенти.

На какво друго трябва да обърнем внимание, когато избираме и използваме пробиотици?

Само качествените пробиотици могат да осигурят ползотворни действия за организма, като трябва да обърнем внимание на няколко фактора при покупката им. Най-важният аспект е подходящият избор на пробиотика, където подходящият избор на пробиотичен щам е от голямо значение.

Бактериите от един и същи вид могат да бъдат разделени на няколко подгрупи, наречени бактериални щамове, които обикновено са маркират с комбинация от цифри и букви. Нивата на полезните пробиотични бактерии са различни за бактериалните щамове. Например пробиотичният щам Lactobacillus rhamnosus GG (Lactobacillus е наименованието на рода, rhamnosus – на вида, а GG е наименованието на щама) възпрепятствапоявата на ротавирусна диарияи диария, свързана с приемана антибиотици, атопичен дерматит и респираторни възпаления. В същото време друг щам от същия вид, напр. Lactobacillus rhamnosus PB01 (PB01 е наименованието на щама) подобрява гъвкавостта на сперматозоидите и увеличава прага на болка, но не допринася за превенцията на диария, дължаща се на прием на антибиотици.

Само качествените пробиотици ще осигурят благоприятно въздействие върху организма, следователно трябва да сме внимателни, когато ги купуваме.

 

Пробиотиците се състоят от живи микроорганизми, което води до ограничена по време ефективност поради измирането им във времето. Важно е да се закупуват пробиотици от надежден производител, чиито продукти са фармацевтично изпитани, тъй като производителят ще гарантира оцеляването на достатъчен брой пробиотични бактериидо изтичането на срока на годност. Също така трябва да внимаваме относно съхранението на пробиотиците в съответствие с указанията на производителя и спазването на срока на годност.

Viri:

  1. Agamennone V. in sodelavci, 2018. A practical guide for probiotics applied to the case of antibiotic-associated diarrhea in the Netherlands. BMC Gastroenterology, 18: 103.
  2. Aggarwal J. in sodelavci, 2013. Probiotics and their Effects on Metabolic Diseases: An Update. Journal of Clinical and Diagnostic Research, 7(1):173-177.
  3. Daliri E.B. in sodelavci, 2015. New Perspectives on Probiotics in Health and Disease. Food Science and Human Wellness, 4(2):56-65.
  4. Kechagia M. in sodelavci, 2013. Health Benefits of Probiotics: A Review. ISRN Nutrition, 2013:481651.
  5. Kolaček S. in sodelavci, 2017. Commercial Probiotic Products: A Call for Improved Quality Control. A Position Paper by the ESPGHAN Working Group for Probiotics and Prebiotics. Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition, 65(1):117-124. 
  6. Mackowiak P.A., 2013. Recycling Metchnikoff: Probiotics, the Intestinal Microbiome and the Quest for the Long Life. Frontiers in Public Health, 1:52.
  7. McFarland L.V., 2008. Antibiotic-associated diarrhea: epidemiology, trends and treatment. Future Microbiology, 3(5): 563-578.
  8. Markowiak P. in Slizewska K., 2017. Effects of Probiotics, Prebiotics and Synbiotics on Human Health. Nutrients, 9(9):1021.
  9. Guarner F. in sodelavci, 2017. Probiotics and prebiotics. World Gastroenterology Organisation Global Guidelines.
back to top