Защо педиатрите съветват да се добавя витамин D дори и след първата година от живота на бебето?

Д-р Уршка Симонишек – специалист по педиатрия
Известно е, че педиатрите препоръчват за всички деца след навършване на една седмица да се добавя витамин D и приемът да продължи поне една година в доза от 400 I.U. на ден, тъй като е изяснена неговата важна функция. Какви са препоръките и мненията на педиатрите относно приема на витамин D след първата година и защо?
витамин D дори и след първата година от живота на бебето

Витамини се добавят, когато има доказателства, че нивата им са намалени и поддържането на определено ниво на тези витамини е важно за нашето здраве.

Детските ендокринолози, чието внимание е насочено към нивата на витамин D и последиците от неговия дефицит, съветват употребата да продължи до зряла възраст в същата доза, както при новородените, с възможно коригиране спрямо телесното тегло или когато детето има заболявания, които могат да увеличат нуждата от този витамин (тези заболявания ще бъдат обсъдени по-късно) и когато докажем с тестове, че нивата в кръвта са по-ниски от препоръчаните.

Няколко по-малки проучвания в различни европейски страни са показали относително често срещан дефицит на витамин D при деца. Като се вземе предвид този факт и много от предложените положителни ефекти от добавянето на витамин D, би било полезно да се следва предложението на педиатрите да се приема допълнително витамин D поне до 6-годишна възраст, а ако е възможно, дори до зряла възраст.

При съвременния начин и ритъм на живот адекватни нива на витамин D са трудно постижими само с храната, затова се препоръчва добавянето му с хранителни добавки.

Няколко по-малки проучвания в различни европейски страни са показали относително често срещан дефицит на витамин D при деца. Като се вземе предвид този факт и много от предложените положителни ефекти от добавянето на витамин D, би било полезно да се следва предложението на педиатрите да се приема допълнително витамин D поне до 6-годишна възраст, а ако е възможно, дори до зряла възраст.

В продължение на много години здравните институции предупреждават за опасността от прекомерното излагане на слънце поради повишения риск от развитие на рак на кожата, така че ние предпазваме децата от въздействието на вредните лъчи по няколко начина, като същевременно намаляваме излагането на UVB (ултравиолетови В лъчи), което иначе осигурява образуването на витамин D в кожата. Интензивността на UVB лъчите варира през целия ден. Тя е най-силна между 10:00 и 16:00 часа и на географските ширини над 40 градуса UVB лъчите са най-силни между април и октомври. Нивата на витамин D в нашия организъм са още по-ниски през есенно-зимните месеци.

Няколко европейски проучвания са изследвали нивото на витамин D в детска възраст както в развиващите се, така и в развитите страни, и също така съобщават за ново увеличаване на броя на случаите на рахит сред децата в Северна Америка и Европа през последните две десетилетия. Проучване от Италия разкри висока честота на дефицит на витамин D при деца особено при новородени (до 46,3 %) и при деца в предучилищна възраст (между 6 и дори 20 %). Обзорно проучване, включващо повече от 1000 деца от девет европейски държави на възраст между 12,5 и 17,5 години, установи, че около 80 % от тези юноши не са имали оптималните нива на витамин D (под 75 nmol/l).

Поради ниските нива при новородените, което зависи от нивата в организма на майката по време на бременността, препоръчително е на бременната жена да се дават добавки с витамин D, а след това и на новороденото от едноседмична възраст нататък. Известно е, че има връзка между нивото на витамин D в кръвта от пъпната връв и риска от инфекции и алергични заболявания в ранна детска възраст, появата на екзема и атопичен дерматит, както и астма. Все още обаче няма достатъчно резултати от изследвания, които да потвърдят тези връзки.

Рутинно тестване на нивата на витамин D при деца не се извършва, тъй като понастоящем няма данни, потвърждаващи значимостта, а нивата се определят при деца с рискови фактори като рахит, хронично бъбречно и чернодробно заболяване, малабсорбция (напр. муковисцидоза и хронично възпалително заболяване на червата), затлъстяване, лечение с определени антиепилептични лекарства или глюкокортикоиди, както и при лица, излагащи се за кратко време на слънце, цветнокожи хора и при бременни и кърмещи жени, тъй като стойностите при новороденото зависят от наличните запаси при майката.

Поради ниските нива при новородените, което зависи от нивата в организма на майката по време на бременността, препоръчително е на бременната жена да се дават добавки с витамин D, а след това и на новороденото от едноседмична възраст нататък.

Защо витамин D е толкова важен?

Витамин D играе важна роля за правилното развитие на костите. При недостиг на витамин D може да се развие рахит. Дефицитът на витамин D (под 50 nmol/l), обаче е пряко или косвено свързан с много остри и хронични заболявания като зъбен кариес в детска възраст, автоимунни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, инфекциозни заболявания, детски онкологични заболявания, диабет тип 2 и неврологични болести.

Следователно за правилния скелетен растеж би било подходящо децата да получават витамин D, докато спрат да растат. Резултати от метаанализ на няколко проучвания, включващи 7400 деца с ниски нива на витамина, показват, че децата, получаващи добавки с витамин D, по-рядко се нуждаят от лечение в интензивно отделение, когато се разболеят по-тежко от заболявания на долните дихателни пътища като пневмония. Няма достатъчно изследвания, които да потвърдят недвусмислено въздействието на витамин D върху здравето на децата, но засега се предполага, че поддържането на достатъчно количество витамин D при децата може да намали броя на инфекциите в детската популация, така че добавянето на този витамин е разумно по време на чести респираторни инфекции.

Смята се, че витамин D влияе върху функционирането на имунната система, чрез което той може да подобри естествения имунитет срещу остри вирусни (и други) респираторни инфекции и да облекчи техния ход, като инхибира прекомерната възпалителна реакция.

Малко проучване, при което деца с различна степен на атопичен дерматит са получавали добавки с витамин D в продължение на 3 месеца, показва, че при деца с лек до умерен дерматит състоянието се подобрява леко, вероятно чрез намаляване на нивата на някои имунни клетки в кръвта. Проучвания са установили, че дефицитът на витамин D е често срещан при деца с астма и че той може да има значителен ефект върху регулацията на имунните клетки при млади астматици. Все още обаче не е известно дали добавянето на витамин D може да намали броя на обострянията на астмата на практика.

Наскоро се появиха няколко по-малки проучвания, които изследват връзките между психичното здраве на децата и юношите и нивата на витамин D, но те все още не предлагат достатъчно значими резултати в потвърждение на положителното въздействие на витамин D.

Често възниква въпросът дали предозирането или хипервитаминозата може да са резултат от добавянето на витамин D. Проучванията показват, че витамин D е безопасен за добавяне.

Има препоръки за добавяне на витамин D за цялата популация, които препоръчват превантивна доза от 400 I.U. за деца до 1-годишна възраст, а от първата година нататък превантивната доза е 600 I.U. на ден. При деца с доказана хиповитаминоза препоръчителната доза е до 1000 I.U. на ден, но в този случай родителите трябва да се консултират с избрания от тях педиатър или специалист, който лекува детето поради потенциално хронично заболяване. Също така е важно да знаете, че нуждите на децата с наднормено тегло са още по-големи.

Резюме

Според проучвания нивата на витамин D при много деца в Европа не са оптималните. Витамин D е важен за правилното развитие на костите, но също така има значително влияние върху функционирането на имунната система. Понастоящем се изследва потенциалното положително въздействие върху намаляването на честотата на респираторните инфекции, астма, атопичния дерматит, автоимунните заболявания, въздействието върху психичното здраве, зъбния кариес, сърдечно-съдовите заболявания, детските онкологични заболявания, диабет тип 2 и много други.

Използвана литература:

  1. Callaghan AL, Moy RJ, Booth IW, Debelle G, Shaw NJ. Incidence of symptomatic vitamin D deficiency. Arch Dis Child 2006;91 606–7.
  2. Vierucci F, Del Pistoia M, Fanos M, Gori M, Carlone G, et al. Vitamin D status and predictors of hypovitaminosis D in Italian children and adolescents: a cross-sectional study. Eur J Pediatr 2013;172:1607–17.
  3. Hribar M et al. Nutrihealth Study: Seasonal Variation in Vitamin D Status Among the Slovenian Adult and Elderly Population. Nutrients 2020; 12, 1838; doi:10.3390/nu12061838.
  4. González-Gross M, Valtueña J, Breidenassel C, et al. Vitamin D status among adolescents in Euro-pe: the Healthy Lifestyle in Europe by Nutrition in Adolescence study. Brit J Nutr. 2012; 107(05): 755–764.
  5. Holick MF, Binkley NC, Bischoff-Ferrari HA, Gordon CM, Hanley DA, Heaney RP et al. Evaluation, treatment, and prevention of vitamin D deficiency: an Endocrine Society clinical practice guideline. J Clin Endocrinol Metab 2011; 96: 1911–30.
  6. Martineau AR et al. Vitamin D supplementation to prevent acute respiratory infections: individual participant data meta-analysis. Health Technology Assessment 2019; 23(2), 1-43.
  7. Evgen Benedik, Nataša Fidler Mis. Nova priporočila za vnos vitamina D. Zdrav Vestn 2013; 82 supl 1: I-145–5.
  8. Holick M et al. Evaluation, Treatment, and Prevention of Vitamin D Deficiency: an Endocrine Society Clinical Practice Guideline, J Clin Endocrinol Metab 2011; 96: 1911–1930.
  9. J. Peček, A. Soltirovska Šalamon. Vloga vitamina D: od ploda do dojenčka. The role of vitamin D: from the foetus to infancy. Slov Pediatr 2018; 25: 367-376.
  10. Föcker M, Antel J, Ring S, Hahn D, Kanal Ö, Öztürk D, Hebebrand J, Libuda L. Vitamin D and mental health in children and adolescents. Eur Child Adolesc Psychiatry. 2017 Sep;26(9):1043-1066. doi: 10.1007/s00787-017-0949-3. Epub 2017 Feb 8. PMID: 28176022.
  11. Michael F. Holick, Neil C. Binkley, Heike A. Bischoff-Ferrari, Catherine M. Gordon, David A. Hanley, Robert P. Heaney, M. Hassan Murad, Connie M. Weaver, Evaluation, Treatment, and Prevention of Vitamin D Deficiency: an Endocrine Society Clinical Practice Guideline, The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, Volume 96, Issue 7, 1 July 2011, Pages 1911–1930.
back to top