Как да се предпазим от вирусно разстройство

Урша Ярк, маг. фарм.
Най-честият причинител на вирусни разстройства са нововирусите, ротавирусите и аденовирусите, които можем да прихванем с храната, водата или да ги внесем в устата си с мръсни ръце.

При чревните инфекции, за разлика от повечето бактериални инфекции, инфекциозната доза е ниска. Това означава, че за заразяване е необходимо само малко количество вируси. При появата напр. на аденовирусни епидемии, те могат да поразят цели групи деца в детските градини, както и обитатели на старчески домове, членове на семействата и под.

На инфекцията са податливи хора от всички възрастови групи. Болестта може да бъде опасна за лица с по-слаб имунитет, като например малки деца, възрастни, хронично болни и бременни. Разстройството и повръщането изтощават болните, но най-голяма опасност представлява обезводняването.1

Как да предотвратим разпространението на вирусните чревни инфекции?2

1. Правилна хигиена на ръцете

Измиваме основно ръцете със сапун и течаща вода поне 20 секунди, особено след ходене по нужда, смяна на пелени, преди хранене, както и преди и по време на приготвяне на храната. Ако няма чиста вода, препоръчваме употребата на влажни хигиенични или алкохолни салфетки. Към правилното миене на ръцете трябва да приучаваме и децата.

2. Внимателно приготвяна е и съхранение на хранителни продукти

Внимаваме да не се стигне до заразяване на хранителните продукти с микроорганизми. Кухненските дъски, ножове и други принадлежности се използват отделно за сурови и вече сготвени храни.

3. Топлинна обработка

Повечето опасни за здравето микроорганизми загиват при нагряване над 70°C. Месото се обработва топлинно, а плодовете и зеленчуците се измиват основно преди употреба с течаща вода.

4. Безопасно използване на питейната вода

За пиене и миене използваме само питейна вода от контролирани източници.

При диария най-важното е пиенето на вода

5. Поддържане на чистотата

Редовно почистваме, проветряваме и дезинфекцираме санитарните и други потенциално замърсени помещения и повърхности. Ако вече имаме член от семейството, който е болен от вирусно разстройство, използваме различни чинии, чаши или прибори. Също така използваме отделни кърпи.

6. Внимателно третиране на отпадъците

Използваните пелени и други тъкани, изцапани с изпражнения, изхвърляме в найлонови торбички, които затваряме добре, защото по капков път вирусите се разпространяват бързо. Пелените и тъканите, които се перат, перем в пералня на висока температура.

7. Задържаме болните деца вкъщи

Децата, които повръщат или имат разстройство, не бива да посещават детска градина или училище. Тогава болните са най-заразни, тъй като с изпражненията се отделят най-много вредни микроорганизми. А тъй като болните обикновено са заразни ден или два преди появата на симптомите или само пренасят вируса, не са редки случаите, при които от вирусни разстройства се разболяват цели групи в детските градини, училищата или възрастни в домовете за възрастни.

Диарията и повръщането изтощават пациента, а най-голямата опасност е дехидратацията.

8. Ваксинацията може да предотврати заразяването!

Продават се живи, ваксини на ротавирус за кърмачета. Ваксината е особено ефективна в предотвратяването на зарази, предизвикани от най-честите типове ротавируси. Изследванията са показали, че ваксинациятапредотвратява над 80 % от ротавирусните инфекции и над 90 % от сериозните ротавирусни инфекции. При ваксинация срещу ротавирусните инфекции не можем да говорим за колективна защита, тъй като нито след прекарано заболяване, нито след ваксинация, не съществува траен имунитет, затова с ротавируси можем да се заразим многократно.3

Определенипробиотици, които намаляват времетраенето на вирусната инфекция, се препоръчват и при нейната превенция, и не само когато се е развила инфекцията. Подходящи са също при голяма вероятност от заразяване, например, когато тръгвате на екзотично пътешествие, или когато се разболее някой от близките Ви или децата в детската градина. Ако във Вашето обкръжение има вирусно разстройство, препоръчваме използването на доказаноефикасните пробиотици, сред които спада и Lactobacillus rhamnosus GG.

Източници:

  1. Driska in bruhanje kot posledica okužbe črevesja. NIJZ, 2015. Dostopno na www.nijz.si/sl/driska-in-bruhanje-kot-posledica-okuzbe-crevesja (13. 10. 2017)
  2. Tedensko spremljanje prijavljenih virusnih črevesnih bolezni. NIJZ, 2017. Dostopno na www.nijz.si/sl/tedensko-spremljanje-prijavljenih-virusnih-crevesnih-bolezni (13. 10. 2017)
  3. Rotavirusne okužbe in cepljenje: Vprašanja in odgovori. NIJZ, 2016. Dostopno na www.nijz.si/sites/www.nijz.si/files/uploaded/rotavirusi_vpr_in_odg_za_splet_2016.pdf (13. 10. 2017)
back to top